The Telegraph: Русия е близо до съкрушителна победа. Основите на Европа са разклатени
Автор: Даниел Ханан, The Telegraph Следвайте " Гласове " в Телеграм
Трябва да приказваме за Украйна. Докато вниманието на света е ориентирано към войната сред Израел и Хамас, ужасни разтърсвания сполетяха тази богата на плодородни територии земя. Контраофанзивата на Украйна се провали – или, по думите на Володимир Зеленски, " не реализира мечтаните резултати ".
Изтощените украинци се отдръпват от съветските укрепления и минни полета, отстъпвайки самодейността на врага. Русия настава през сложната за различаване територия на град Маринка, чието значение е повече психическо, в сравнение с стратегическо. Ракетите още веднъж удрят Киев.
Първата дама на Украйна Елена Зеленска се обърна към Би Би Си с предизвестие за " смъртната заплаха ", в която се намира нейната страна.
Дойде ред на украинците да се окопаят и да се опитат да не изгубят каквото е останало. По прилика с 1914 година укрепената линия минава по цялата дължина на фронта, от делтата на Днепър до границата с Русия. И както тогава, военната технология е в интерес на бранителя, тъй че даже и най-малкият прогрес идва на ужасна цена.
Предимство на бойното поле
Една от аргументите за края на Първата международна война е численото предимство на силите на Антантата. Грубо казано, те съумяха да хвърлят повече хора на фронтовата линия, в сравнение с противниковата немска страна, изключително откакто Америка се активизира до началото на 1918 година
Сега демографското преимущество е на Русия, чието население е над 3,4 пъти по-голямо от украинското. Тя преобразува една трета от предвоенното гражданско произвеждане във военно и завоюва преднина в региона на безпилотните летателни апарати, актуалния еквивалент на бодливата тел и картечниците. Точно както картечниците дадоха смъртоносно преимущество на бранителите в калта на Фландрия, през днешния ден този, който има най-вече дронове, печели.
За съветския народ цената на прехода към военновременна стопанска система към този момент е ужасна. Владимир Путин обрече своите многострадални мъже на години на беднотия и апетит. Но към този момент Путин съумява във всичките си номера. Русия оцеля една година без украински пробиви, увеличавайки триумфите си. Ние на Запад сме мощни в ретроспектива и безспорно в този момент ще излязат доста публикации за това по какъв начин е било просто доста мъчно да се прогонят окопалите се бранители от дупките им. В началото на юнската контраатака обаче не разполагахме с специалистите, които да плануват тази безизходна обстановка.
Мечтата да отрежем Крим от храна и вода
Бях един от тези, които чакаха украинците да пробият към Азовско море. Мислех, че такава опасност за Крим евентуално би означавала завършек на спора. През цялата 2022 година Украйна показва, че Русия не може да провежда доставки за Крим през Керченския проток. Разрушаването на сухопътния мост щеше да отреже военната ѝ формация на полуострова, а Киев щеше да блокира снабдяването с електричество и храна, отваряйки благоприятни условия за договаряния.
Защо бях толкоз комплициран и не разбрах всичко? Разговарях освен с украинци, само че и с английски военни " наблюдаващи ", които бяха директно осведомени със обстановката на бойното поле. Те видяха изключителните триумфи на Украйна в Харков и Херсон през 2022 година Именно тези необятно разгласени триумфи насърчиха Запада да предложи на Киев оръжията, които преди този момент отхвърляше да изпрати, с цел да предотврати попадането им в ръцете на врага.
Така Украйна се снабди с ракети с огромен обхват, противоминно съоръжение и съвременни танкове. В същото време протестът на Пригожин, както се надявахме, разкри несигурността на Русия зад твърдата черупка на фронтовата линия. Но Русия въпреки всичко съумя да се поучи от предходните неточности и до момента в който Украйна обучаваше бойци да употребяват нови оръжия, Русия сътвори минни полета, построи укрепления, изкопа окопи и наттрупа дронове.
Републиканците като вярата на Путин
На Путин му остава да издържи единствено година. Дори и Доналд Тръмп да не стане президент на Съединените щати - а този някогашен президент не крие възхищението си от съветския водач и даже споделя, че му има вяра повече, в сравнение с американските разследващи организации - републиканските конгресмени са срещу по-нататъшното финансиране на спора.
Миналата седмица те блокираха пакета на Байдън от 110 милиарда $ за помощ за Украйна.
Вероятно безпокойството на републиканците е финансово, само че по-сериозен претекст може да е партизанската неприязън към Байдън – същият срамен подтик, който подтикна предходно потомство републикански конгресмени да се опълчват на Корейската война на Хари Труман. И несъмнено крило на MAGA (лозунгът на Тръмп е Make America Great Again, „ Да създадем Америка още веднъж велика “) също остава недоволно от епизодичната роля на Украйна в съвсем несполучливия опит за импийчмънт на Тръмп през 2018-2019 година
Путин се засилва
Сигурно сте забелязали интензивността на Владимир Путин. Дълго време той се опасяваше да напусне границите на Русия: в допълнение към интернационалната заповед за арест, той напълно основателно се опасяваше от опит за ликвидиране. Единствените задгранични визити бяха пътувания до някогашните руски републики и другарски страни, представлявани от Иран и Китай.
Но тази седмица той посети две неутрални страни - ОАЕ и Саудитска Арабия, и несъмнено беше самият той, а не двойник. Какво му вдъхна убеденост да посети страни, обвързани със Запада в региона на сигурността? Имало ли е някакъв прелиминарен скрит план сред някои сили и арабите? Може би саудитците са били помолени скрито да го сондират за мирни договаряния?
Ако това е правилно и мирното споразумяване е действително, западните демокрации са изправени пред същинска злополука. Всяко спокойно съглашение, което предизвиква съветската експанзия, ще изпрати известие до другите, че НАТО, с цялото си групово благосъстояние и оръжия, не е съумяла да реализира минималната цел за избавяне на страната, която двете му най-мощни членки, Съединените щати и Англия, са дали обещание да пазят.
Украйна не е народна власт, само че това не е от голяма важност
Аргументът за интервенция в Украйна няма нищо общо със статута ѝ на демократична народна власт. Разбира се, Украйна е доста по-либерална от Русия, само че към момента не дава отговор на нашите високи стандарти. Проруските партии са неразрешени и има опасения, че репресиите скоро ще обзет и прозападните опозиционни политици.
Тази седмица присъствах на среща на глобалистките дясноцентристки партии, на която някогашният президент Петро Порошенко трябваше да приказва. Но в последния миг му беше отказано позволение да напусне Украйна и макар решението на Порошенко да не подвига звук, аз още веднъж се зачудих: за какво Зеленски отхвърля да включи други партии във военновременната коалиция?
От друга страна, фактът, че през 1939 година Полша беше ръководена от властническо държавно управление [наследниците на диктатора Йозеф Пилсудски] не попречи на нас, британците, да ѝ дадем гаранции за самостоятелност. Вярно, в действителност непредизвиканото нахлуване на нацистите против Полша скоро сподели цената на нашите гаранции. По същия метод през 1994 година ние гарантирахме самостоятелност и невмешателство във вътрешните работи на Украйна в подмяна на предаването на нейния нуклеарен боеприпас.
Ние не сме страна в спора, само че сме толкоз затънали в него, че една съветска победа - която безспорно ще докара до поглъщането на рускоезичните територии - е изпълнена с пагубна загуба на авторитет за Запада и всички хрумвания, свързани с него: персонална независимост, народна власт и права на индивида.
Неприятни последствия от успеха на Русия
Ако спрем да се бием в Украйна, споровете ще зачестят, защото режимите, които в никакъв случай не са се интересували от демократичните полезности, осъзнават, че зад ъгъла няма стражар и се окуражават. Скандалните искания на Венецуела против Гвиана са единствено началото.
" Западът завладя света не посредством превъзходството на своите хрумвания, полезности или вяра... а по-скоро посредством превъзходството си в потреблението на проведено принуждение ", написа Самюел Хънтингтън. Западняците постоянно не помнят този факт; незападните народи постоянно ще го помнят.
Но това не е краят. Имаше някои триумфи: Украйна изтласка Русия от западното Черно море и още веднъж гоотвори за интернационално мореплаване. Трябва да се пазим от наклонността, която Джордж Оруел следи по време на Втората международна война, а точно, надценяването на военните събития от интелектуалците.
Не бива да се вършат прибързани заключения от сегашните неуспехи, какъвто беше казусът с несъразмерния скептицизъм незабавно след експлоадирането на военните дейности и еуфорията след завладяването на Херсон от украинците.
Мирно съглашение към момента е постижимо без намерено поощряване на дейностите на Русия. Донбас може да получи автономност под лек украински суверенитет, а в демилитаризиран Крим би било допустимо да се организира референдум с присъединяване на интернационалните наблюдаващи.
Но в случай че Русия победи и в последна сметка вземе тази земя след победа, ще загуби освен Западът, само че и целият интернационален ред, открит след 1945 година
Светът става все по-студен и нощите стават по-дълги.
Превод и редакция: Епицентър.БГ
